Замъкът на Комотини е най-големият и най-старият паметник на града. Първоначално е построен като безопасно място за нощуване за пътниците на кръстопътя на основни маршрути, най-важният от които е Виа Егнация. Мненията за времето на построяването му се различават. Първоначално се смятало, че е построен през IV в. от н.е. от император Теодосий I (379-395 г.). Това мнение се подкрепя от родения в Комотини професор по история и фолклор в Солунския университет „Аристотел“ Стилпон Кириакидис, който твърди, че като млад е прочел надпис „Построен от Теодосий“, който обаче не е запазен. По-късно обаче археолози и архитекти датират построяването на замъка към Х или XI век. Всъщност исторически сведения за замъка започват да се появяват едва от средата на XIV в. нататък. По онова време мястото се нарича Кумуцина. Формата му е приблизително квадратна, като всяка страна е дълга около 120 м. Стената е изградена основно от речни камъни и здрави керемиди. Имал е общо 16 кули, от които 12 правоъгълни и 4 кръгли, разположени в ъглите. На височина достига 9,60 метра. Замъкът имал два главни входа - от северната и източната страна, и една порта от южната. През вековете, и особено след разрушаването на близкия Мосинопол през 1206 г., той се превръща в убежище за местното население, привлечено от предоставената му защита. Стената остава непокътната до 1364-1365 г., когато Комотини попада в ръцете на османците. По време на нашествията си османците разрушават части от замъка и използват камъните му за строеж на джамии и други обществени сгради. Разрушенията продължават и по време на българската окупация между 1913 и 1919 г., когато са разрушени няколко кули и голяма част от останалата стена. Окончателният удар е нанесен през 1951 г., когато гръцката администрация за съжаление разрушава част от постройката, за да направи път на улица „Софули“. Днес се полагат големи усилия за опазване, възстановяване и популяризиране на паметника. Вътре в замъка се издига митрополитската църква „Успение Богородично“, построена през 1830 г.