Изглежда, че районът е бил обитаван от аскети и отшелници много преди X в., но се смята, че големият разцвет на монашеската общност, по време на който се строят манастири и общински сгради, е бил през XI и XII в.

Разкопките започват през 1983 г. и разкриват три еднокорабни, византийски куполни църкви, които са служили като католикони (главни църкви) на малки манастири. Освен това са открити два манастирски комплекса и византийска баня, датиращи от края на XI до началото на XIII век. Тези еднокорабни църкви се намират в района на Керасия, като една от тях е разположена между Керасия и Состис. 

Особено забележителен е манастирският комплекс северно от с. Линос, където са направени важни археологически открития, включително забележителна цистерна, изящни мозаечни подове и гробницата на императрица Мария Вотаниат. Друг забележителен комплекс - трикорабна базилика - се намира северно от Состис. Съществуват писмени свидетелства, че планината Папикио е приемала поклонници и светски посетители и е била почитана от видни личности на православието, като Григорий Палама и Максим Кавсокаливит. Мосинопол е значителен византийски град и седалище на Волерос, район, разположен на 6 км западно от Комотини. Основан е от римляните около 300 г. сл. Хр. под името Максимианопол, а от VIII в. се нарича Мосинопол. Само няколко години преди регионът да падне под властта на кръстоносците през 1204 г., там се развиват трагични събития, свързани с византийските императори от династията Комнинос-Ангелос. Градът и околностите му са включени в Солунското кралство, управлявано от Бонифаций Монфератски. Той е убит край Мосинопол по време на схватка с български отряд под командването на цар Калоян, известен като Ромеоубиец. Градът постепенно запада и след многократни набези е изоставен от жителите си, които бягат в Комотини и започват да строят домове в замъка и около него. При разкопките са открити крепостните стени на града и останките на особено забележителна епископска църква. Посещението на Мосинопол и руините на манастирите е възможно само след предварителна уговорка с инспектората за антични ценности на Родопите, по-конкретно с инспектората за византийски ценности (номер за контакт: +30 25310 35870.)