Градът-крепост Димотика, известен сред местните като „Кале“то, е разположен на скалист хълм, висок 107 метра, на левия бряг на Луда река. В района има следи от човешка дейност, датиращи от праисторически времена. Крепостта е укрепена със стени с обща дължина около 1800 метра, подсилени на интервали от 24 кръгли и правоъгълни кули, които датират от раннохристиянския до османския период. Най-известната и забележителна от тях е кулата на Василопула, разположена в югоизточния ъгъл на укрепения хълм. Името й идва от легенда, според която дъщерята на губернатора е паднала от стените й. Отличителна черта е запазена плоча с гравиран монограм, вероятно принадлежала на военния командир Михаил Дука Глава Тарханиот. Крепостните стени са снабдени с няколко главни и второстепенни порти, сред които са Сарайската порта, Водната порта (известна още като Портата на калето) и Портата на моста, разположена в югозападната част близо до Луда река. Близо до Водната порта и северно от Калето, на ръба на западния склон, се намира Пентазоно - кръгла кула с една плоска страна. Вътрешността й е служила за цистерна, която е осигурявала водоснабдяването на крепостта и е подсилвала защитата й. В подножието на хълма, в естествената скала, са издълбани кухини, които са били използвани като складови помещения и цистерни за вода под къщите. Някои от тях може да са имали и религиозна функция.