Шадраван джамия, Драма

 

Шадраван джамия е малка каменна постройка с правоъгълен план. Тя включва преден вход с галерия и централна молитвена зона. Тази сграда, разположена на кръстовището на улиците „Армен“ и „Агамемнонос“ в центъра на Драма, първоначално е била османска джамия, а минарето ѝ датира от втората половина на XV век. Надписът на входа показва, че е ремонтирана през 1806 г., а изрисуването на главната фасада е станало след 1829 г. Джамията функционира до 1922 г., през което време е известна като Шадраван джамия. След Малоазийската катастрофа, между 1922 и 1927 г., джамията служи за временно настаняване на семейства бежанци. От 1927 г. до 1981 г. в нея се издава местният исторически вестник „Тарос“. През 1983 г. е обявена за паметник на културата, но с течение на годините се руши поради срутване на покрива. През 2012 г. компанията Raycap закупува обекта и започва възстановяването му като обект на културното наследство, като разрушава два съседни жилищни блока - средната стена на единия от които е построена върху прозорците на паметника. Освен това дигитализира архива на вестник „Тарос“ и го направи свободно достъпен на уебсайт за онлайн архиви. Работата по реставрацията и консервацията на рисунките отнема цели три години - от 2015 до 2018 г. Една от най-забележителните черти на паметника са произведенията на изкуството, украсяващи главната му фасада. Новото изложбено и културно пространство, собственост на Raycap и ръководено от местния бизнесмен г-н Костас Апостолидис, ще служи като постоянно присъствие на музея „Бенаки“ в града, като ще включва редовно обновявани изложби.

 

Арап джамия, Драма

 

В административния център на стария мюсюлмански квартал на Драма, на кръстовището на улиците „М. Александру“", „К. Палеологу“" и „Л. Ламбрианиду“, се намира един от най-значимите паметници в града: Арап джамия. Гръцки източници идентифицират тази джамия като Ак Мехмет Ага Джамиси, една от дванадесетте джамии, съществували в града през 1667 г. Тази идентификация обаче е неправилна - това е Арап джамия, както потвърждава г-н Христос Калогиру, бивш собственик на сградата. Забележително е, че тази джамия е наричана и Kanlı Çeşme Camii, което означава „джамията на кръвта“, поради обичая на обрязване, извършван там от турците. Построена между 1850 и 1875 г. по времето на Абдулазиз, Арап джамия е една от двадесет и деветте джамии, съществували в края на турската окупация. Според турския историк Ейверди тя се намирала в махалата Дервиш Бали, срещу сградите на турската администрация. Джамията е била собственост на вакъфа, което означава, че е принадлежала към свещените земи на мюсюлманската общност. Съобщава се, че в началото на ХХ век, когато джамията престава да служи като място за поклонение, тя е била използвана като хамам, въпреки че не са открити чешми или съоръжения, които да потвърждават тази функция. През 1922 г. джамията е продадена на частни собственици и е превърната в училище за танци. По време на българската окупация е подложена на насилие и грабежи от страна на завоевателите. След освобождението на Драма в джамията се помещава градската консерватория. През годините тя неколкократно сменя собствениците си, като накрая попада в ръцете на строителния инженер Христос Калогерос. Заради архитектурното си значение през 1977 г. е обявена за исторически паметник под надзора на 12-та Дирекция за византийски старини в Кавала. През 2001 г. Арап джамия преминава под юрисдикцията на община Драма, за да бъде превърната в културен център. Тази джамия е проектирана като еднокорабна с купол отпред, характерна за третия период на османската архитектура (1730-1876 г.). Тя представлява правоъгълна каменна сграда, увенчана с осмоъгълен купол, покрит с плочки във византийски стил. Пред главната фасада се издига стоа, която служи като място за събиране на поклонници, особено на тези, които са пристигнали късно или не са могли да се поберат вътре. Двойна врата води към главната част на джамията, в която има вътрешна част с галерия, осигуряваща достъп до минарето. Вътрешно кръгло стълбище от камък и тухли води до балкона на минарето, откъдето мюезинът призовава вярващите на обща молитва. На югоизточната стена на джамията малка ниша, известна като михраб, показва посоката към Мека, където имамът стои, за да координира молитвите. Вътрешната украса на джамията се състои предимно от фрески, които украсяват както вътрешните стени, така и външния вход. През 1977 г.сградата е обявена за исторически паметник заради уникалната си архитектура, а през 2001 г. става част от община Драма. В момента се работи по реставрацията на рисуваните декорации, мрамора и керамичните каменни елементи. Проектът трябва да бъде завършен до края на 2023 г. и ще служи като културно място за изложби на живопис, фотография и визуални изкуства, както и за представяния на книги и различни други събития.