Македонска гробница в Ставруполи
Гробницата в Ставруполи е най-голямата, най-добре запазената и най-впечатляващата македонска гробница в Тракия. Разположена е южно от града и се намира на кратко разстояние от пътя, водещ към Комнина. Въз основа на архитектурния й стил и малкото находки в нея е датирана към първата половина на II в. пр.н.е. Смята се, че гробницата е свързана със селище, разположено на 500 метра по-южно в местността Митикас Комнина, което е било обитавано от ранножелязната епоха (IX-VIII век пр.н.е.) до византийския период. Гробницата съдържа всички основни архитектурни елементи, характерни за македонските гробници. Това е подземен, изграден паметник, състоящ се от входен коридор (дромос), преддверие и погребална камера, покрити с варовикови сводове. Изградена от местен мрамор с техниката на псевдоизодомната зидария, гробницата е ориентирана от изток на запад, а входът ѝ е от западната страна. Входният проход има две части: открита част и покрита част с дължина 4,65 м и широчина 1,59 м. Входът на прохода е бил запечатан отвън с големи правоъгълни мраморни плочи. В другия му край има врата, която води към преддверието, съставено от две колони и трегер. Преддверието с ширина 3,13 м и дължина 2,12 м се свързва с гробната камера чрез друга врата, изградена с монолитни колони и трегер. Тази вътрешна врата е била обезопасена отвътре с мраморни плочи, гравирани с архитектурни детайли, като например изображения на гвоздеи. На дясната колона са изписани буквите Α, Β, C и D, изрисувани в червено с техниката енкаустика. Погребалната камера е широка 3,13 м и дълга 3,155 м. В задната част на камерата има две мраморни погребални кушетки, разположени под ъгъл, всяка от които е с двойни мраморни облегалки за глава (двулицеви кушетки). В долната част на канапетата са запазени следи от рисувана декорация, също изпълнена с техниката енкаустика. По-късно е добавено трето канапе, но то вече не е запазено. Както преддверието, така и погребалната камера са с мраморни плочи, а основата на свода е украсена с фризове с йонийски и лесбоски корнизи. Гробницата е намерена разграбена, а мраморните ѝ врати са разбити. Вътре са открити само два малки златни пръстена, мъничко златно мънисто и фрагменти от фигурки, включително трима любовници и две женски фигури. Гробницата в Ставруполи има две отличителни черти в сравнение с другите македонски гробници: наличието на покрит дромос и липсата на мазилка по вътрешните стени. Рисуваната украса е нанесена директно върху мраморните повърхности по метода на енкаустиката и следи от нея все още могат да се видят по архитрава на входа на преддверието, вратата на погребалната камера и декоративните фризове. Гробницата отдавна е била известна на местните селяни. Първият археолог, посетил обекта, е Х. Макаронас през 1951 г., който провежда малки разкопки. Основните разкопки са извършени от него през октомври 1953 г. През 1997 г. Д. Триандафилос извършва дейности по стабилизирането на паметника и в сътрудничество с община Ставруполи го включва в специализирана програма за популяризирането и опазването му.