Църквата на архистратезите в Драма представлява значителен и безценен интерес, тъй като има богата история, датираща от византийски времена. Църквата се намира в центъра на града, на улица „Венизелу“, съвсем близо до североизточната страна на византийските стени на Драма, и е характерен пример за скулптура, архитектура и живопис от византийския период. Църквата датира от XIV в., а архитектурата, скулптурата и живописта ѝ носят силни белези от периода на Палеолозите. При паметника са установени четири строителни фази: а) През първата фаза е съществувала еднокорабна църква със свод, със стълбище, водещо към византийските стени, и вход от южната страна. б) През периода 1861-1892 г. северната и западната стена са реконструирани, покривът става двускатен, а църквата се сдобива с нов вход от западната страна. в) Църквата била заобиколена от висока, затворена колонада със скатен покрив (който покривал и колонадата) и се сдобила с два входа - един северозападен и един североизточен. г) Колонадата била разрушена, околното пространство било преустроено и църквата придобила сегашния си вид. Църквата на архистратезите се намира в непосредствена близост до североизточната страна на византийските градски стени, с които я свързва стълбище за достъп. Това е малък и обикновен паметник, който привлича интереса на посетителите със своята зидария и забележителна стенописна украса. В стените били вградени параклиси за защита от враговете. През по-късните години на османското владичество църквата служи и като място за поклонение на християнската общност в града. В църквата някога са били съхранявани останките на покойниците, които по-късно са били преместени. Строежът й датира от Палеологовия период, началото на XIV в., и се предполага, че може да е служила за погребален параклис, в който е била погребана императрица Ирина Монфератска, съпруга на император Андроник II, тъй като според историка Никифор Григорас тя е починала и е била погребана в Драма през 1320 г. По-конкретно, императрицата пътувала от Солун до Драма. По-късно тленните ѝ останки са пренесени в Константинопол и поставени в манастира Пантократор. Това прехвърляне е извършено от дъщеря ѝ Симона. Събарянето на колонадата през 1973 г. разкрива древността на сградата и води до възстановяване на първоначалния ѝ вид, като обогатява град Драма с още един византийски паметник. Първоначално тя е била еднокорабна църква със свод, но днес е с дървен покрив. Сега църквата има формата на правоъгълна базилика с размери 7 на 3,45 метра. Покривът е дървен и покрит с дъски. Стените са изградени от камъни и тухли. На южната и източната вътрешна стена са открити стенописи, изобразяващи Страстите Христови. Тези стенописи се характеризират със свобода и спонтанност и представят художествените постижения от периода на Палеолозите. Мраморният иконостас е особено забележителен. Църквата е претърпяла много реконструкции (1861-1892 г.). Фресковата украса обаче е запазена непокътната и датира отпреди средата на XIV век. Освен това в църквата има каменни фрески. При разкопките в южната и източната страна на църквата са разкрити части от градските стени, свързани с Църквата на архистратезите. В рамките на реставрацията на църквата е възстановен иконостасът, а стенописите са консервирани. Археологическата служба систематично работи по възстановяването на църквата в нейния първоначален вид. От църквата Ая София имало подземен проход, който водел до Агия Варвара и продължавал до църквата на архистратезите. Съвременната камбанария от южната страна на църквата е разрушена. Впоследствие в югозападната част на двора е построена адаптирана към новите условия камбанария. Заслужава да се отбележи, че Леон Хийни, професор по история и археология в École des Beaux-Arts в Париж, който посещава Драма заедно с архитекта Х. Доде, споменава, че е видял разпръснати надписи с латински букви в различни части на града и ги е преписал подробно. От северната страна на църквата има латински надпис, вграден в стената на църквата. Мраморният иконостас на Църквата на архистратезите, както всички византийски иконостаси, представлява напречна преграда, която отделя светилището от главната църква. Опорите на иконостаса са композитни. Долната част има формата на стълб с квадратно напречно сечение, а горната част преминава в осмоъгълна колона. Релефната украса е ограничена до панелите и предната страна на стълбовете. Декоративният мотив на панелите е кръст с листа. Украсата на стълбовете се състои от преплетени кръгове и ромбове, завършващи с кръст, вписан в единадесетлъчева розета. Реставрацията на иконостаса е завършена през лятото на 1992 г. от 12-та Дирекция за византийски старини под ръководството на архитект Аргириос Бакирцис и с разрешението на Министерството на културата. Проектът е подкрепен и от компанията Lazaridis Marmor S.A., която дарява мрамора. Стабилизирането на иконостаса е извършено с помощта на метални елементи. Оригиналният иконостас е изработен от мрамор от района на Филипи, а паната са изработени от мрамор от Ламия (района на Стара Кавала). Скулптурната украса на мраморния иконостас на Църквата на архистратезите в Драма не е единна нито по тематика, нито по техника. Вътре в църквата са запазени части от фрески, които украсяват източната и южната стена. На южната стена, започваща от светилището, е изобразена Тайната вечеря. По-нататък на запад е изобразено Умиването на нозете, последвано от фрагменти от Молитвата в Гетсиманската градина. Под измиването на нозете са изобразени архистратезите (архангелите) Михаил и Гавраил. Под изображението на Гетсиманската градина се виждат част от ореол и горната част на тялото на светец, вероятно представен в цял ръст. И накрая, на корнизите на оригиналния южен вход на църквата са изобразени светците стълпници Симеон и Алипий. Изображението на Страстите, съчетано с двамата архистратези като водачи на душите, води до заключението, че църквата може да е служила като погребален параклис - тълкуване, подкрепено от костницата със свод от южната страна. Изографисването на Църквата на архистратезите в Драма се отличава с майсторско изпълнение, свобода, спонтанност и пълно разбиране на архитектурната дълбочина, което е особено видно при изобразяването на Тайната вечеря. В тази сцена се наблюдава преплитане на архитектурни елементи, като същевременно се запазва независимостта на структурите. Те представляват художествени постижения, принадлежащи към зрялата фаза на периода на Палеолозите, вероятно преди средата на XIV в.

Местоположение: Кокиногия

Църквата на архистратезите в село Кокиногия е следвизантийска постройка, построена през 1820 г. Камбанарията в двора й е построена през 1886 г. Вътрешните стени на църквата някога са били украсени със стенописи с изключителна красота и техника, но те са били унищожени по време на ремонта, когато стените са били избелени. Стенописите отразяват влиянието на западния стил, съобразен с католическата църква, което обяснява готическия стил на църквата. Иконите датират от XVII в., а иконостасът е от XVIII в. На входа на църквата могат да се открият и следвизантийски надписи. Освен това е запазена и колона от съществувала преди това църква от XIII век.