Замъкът на Александър или Вранокастро Палеохори На изток от Палеохори, в община Пангео на област Кавала, на един от носовете на легендарната планина Панго, се намират руините на крепост, пряко свързана с историята и традициите на региона. Това е крепостта Палеохори, известна от векове като Крепостта на Александър или „Вранокастро“. Първоначално крепостта е построена, за да защитава златните мини в района, които допринасят за похода на Александър Велики. Когато находищата на благородни метали са изчерпани, крепостта е изоставена. Традицията е съхранила името „Крепостта“„Замъкът“„ на Александър“, което в началото на XVIII в. дава това име на Палеохори, наричано от пътешествениците „селото на Александър“. Последвало римското владичество и според откъслечни сведения крепостта понякога била използвана като аванпост. По време на византийския период славянските набези на Балканите налагат да се отворят отново някои от крепостите в района. Така през 1185 г. византийският генерал Алексий Вранас възстановява крепостта, укрепва я и я заселва. Този път ролята й била да контролира и надзирава прохода, който се създавал между планинската верига Пангео и езерото Прасиада, което покривало съвременната равнина на Филипи. Тогава „Крепостта“„Замъкът“„ на Александър“ е преименувана на „Вранокастро“. Днес тя е туристическа дестинация с изящна пътека.